РЍДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от рид. Подир доста спускове и качването през прохълмена планинска пустиня, .., ние се спряхме на едно ридче, от което видяхме езерата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 61-62. Всяка поляна, всяко ридче, всяко поточе, всяко връхче, всяко кладенче си има свое собствено, .., име. П. Делирадев, В, 184. От едното ридче към другото се е отивало по тесна ивичка. Е. Каранов, РБ, 142-143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)