РЍЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рия. Някъде наблизо зад дъсчения стобор наистина имаше кочина — чуваше се тихото шумолене и риене на малките, слабото им подвикване. П. Вежинов, НС, 247. Кажете кой би посмял да се мери с нея [къртицата] в риенето? П. Бобев, ГЕ, 95. Най-многото разходи обаче са през зимата, когато освен да плаща за боклука, общината трябва да покрива и сметки за риене на сняг. ГВ, 2009, бр. 72, 1.