РИЖ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, мустаци, козина и под. — който има жълточервен, ръждив цвят; рижав. Той я остави, понеже вниманието му отвлече един нов гост, човек млад още, с рижи бакенбарди, изящно облечен. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 31. Скулестото му лице изглеждаше сърдито и начумерено, рижите му мустаци стояха настръхнали под извития му орлов нос. А. Гуляшки, СВ, 10-11. Като прекара пророк Еремия на другия бряг, лодкарят разчеса рижата си брада и смотолеви: — Този път няма да забравиш да си платиш, нали? Й. Попов, ПЧ, 48. Директорът изгледа Борчо: дребно едно такова момченце, с лунички и риж перчем. Н. Тихолов, ДКД, 42. Селянката излъчваше някаква топлина от себе си .. Дори и детето с бозавата фланелка и с рижата си косица стопляше стаята. Й. Радичков, ЧП, 186.
2. Който има коса или козина с такъв цвят; рижав. За касиер избрахме едно тантуресто рижо момче. А. Гуляшки, ЗР, 52. Полковникът мина на отсрещния тротоар, където го чакаше едър риж мъж с боксьорска фигура. С. Чернишев, ЛО, 111. — Подигравка е туй, момчета — стана на крак рижият поп. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 579. Те [децата] бяха три. Едно рижо, едно русо и едно чернооко. Г. Крумов, Т, 116. Риж и гърчав, .., с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-голямо удоволствие гоним от двора си. Д. Бегунов, ЧОД, 41.
3. Като същ. Обикн. членувано. рижият м., рижата ж., рижото ср., мн. рижите. Човек, който има коса с такъв цвят; рижав. Рижият вдига очи от пурата: — Те ви взеха и паспорта? Б. Райнов, УКС [еа]. Рижият спря пред апартамента на Гетови и продължително зазвъни. Н. Кесаровски, ПЗ [еа].