РЍЖАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, мустаци, козина и под. — който има жълточервен, ръждив цвят; риж. — Не, — каза той гласно, като с палеца и показалеца на лявата си ръка притисна край устните си своите увиснали рижави мустаци. Ст. Дичев, ЗС І, 400. Страните му сега бяха обрасли с рижави косми. Кл. Цачев, СШ, 184.
2. Който има коса или козина с такъв цвят; риж. — Хей, уплаши ли се? — захили се дебелият рижав Асен. В. Полянов, БВП, 74. Едно дребно рижаво човече с оредели дълги косми на главата, надяваше някакъв опърпан сатенен ръкав върху още по-опърпания ръкав на сакото си. Д. Калфов, Избр. разк., 5. — Кой си ти? — попита Караибрахим. — А ти кой си? — попита човекът върху огромния рижав кон. А. Дончев, ВР, 31. Той си имал една малка слабост и една особена гордост. Това бил огромен рижав котарак, на който целият град се възхищавал. К, 1971, кн. 4, 39.
3. Като същ. Обикн. членувано. рижавият м., рижавата ж., рижавото ср., мн. рижавите. Човек, който има коса с такъв цвят; риж. Рижавият, с луничките, се хилеше: — Сетил се! В. Полянов, БВП, 75. — Да-а — изръмжава неопределено рижавият. — Вие малко избързвате с деловия разговор. Седнете най-първо. Б. Райнов, УКС [еа]. Рижавият скочи. — За какъв дявол си се домъкнал тук? К, 1964, кн. 8, 2.