РИЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Риж, рижав. До него един млад поп, .., с рижда рядка брадица, стискаше юмрука си и говореше нещо ядосано на окръжающите го. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)