РЍЗА ж. 1. Тънка дреха до кръста, обикн. мъжка, с яка и ръкави, която се закопчава отпред с копчета и може да се носи и под сако, жилетка, пуловер. Той беше красив, добре сложен и рус младеж, носеше винаги хубав костюм и копринена риза. Д. Димов, Т, 91. Бае Марин се беше стегнал и облякъл много хубаво, .., с бяла като сняг колосана риза и с черна вратовръзка. Т. Влайков, Съч. ІІ, 47. Той няколко време не можа да каже нищо, а като побъркан разкопчаваше, закопчаваше ризата, жилетката, палтото. Елин Пелин, Съч. ІV, 200. Риза с колосана яка. Мъжки ризи. Памучна риза. Ленена риза. Летни ризи.
2. В миналото — мъжка или женска дреха от домашнотъкан плат, обикн. бяла и дълга до кръста, коленете или (при жените) до петите, която се носи под друга дреха; кошуля. Когато ризата се свлече от плещите му, представи се не тяло, а скелет. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 119. Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което не се разделяше ни зиме, ни лете. Кълчищената му риза беше мокра от пот. Елин Пелин, Съч. ІІ, 10. За смъртта говореха като за сватба, като за раждане. Баба си беше приготвила дълга бяла кенарена риза, нов сукман, нова забрадка. К. Калчев, ПИЖ, 36. — Гледай, бре! Гледай! — каза Калина Цуцова, като запретна ръкава на аладжата си и показа захабената си риза. — Няма с какво да се оперем. Г. Караславов, ОХ, 437. Един от стражниците викна и посочи към Янтра. През реката газеха десетина полуголи жени и мъже. .. Жените подигнаха високо полите на ризите си, мъжете им подадоха ръце по-скоро да прегазят. Ем. Станев, А [еа]. // Такава дреха до земята, която се носи като долна или служи за нощница, роба. В един мразовит декемврийски ден подполковник Илия Бошнаков, по долна риза и чехли, крачеше нервно от ъгъл на ъгъл и се вслушваше как в гостната стая привършваха чистенето. М. Грубешлиева, ПП, 22. Седнала по риза на леглото си, Нина тихо плачеше. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 177. Веднъж един Голчов съсед, .., отишъл при него и го помолил: Услужи ми, братко, с твоето магаре Марко да си докарам малко дръвца от гората… В къщи сме останали без съчка гориво — жената няма с какво да стъкне огнец за една чорбица, да стопли вода ризите ни да изпере! Г. Русафов, ЗГ [еа]. ● Обр. Дерат се ризите на планините — хей, пролет иде в наший роден край! К. Христов, Съч. І [еа].
3. Дреха от националната българска носия без яка, обикн. бяла и с шевици, с различна дължина, която се носи под друга дреха (сукман, елек и под.). Той се изправи, .., но не отговори веднага, а запретна един след друг широките, везани ръкави на ризата си. Д. Талев, ЖС, 37. Тя стиска яко ръката на една друга шопкиня, .., с широк на големи халтави дипли сукман, .., къс до коленете, изпод който се спуща чак до краката ризата. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 206. Носеше бяла везана риза с ръкави малко под лактите и шарена престилка над сукмана. А. Дончев, СВС, 80. // Дълга долна дреха, която невестата носи на сватбата. И досега на много места ризата се показва на цялата сватба; ако момата е редовна, цялата сватба се засмива и от този момент почва истинското буйно веселие. Ив. Хаджийски, БДНН І, 158-159. На сутринта всички проявяват интерес към ризата на момата. Ако тя има следи от брачната нощ, които доказват, че е честна, сватовете занасят кана сладка ракия и чеверме на момината майка за благодарност. Н. Хайтов, МЯ [еа]. Ех, както са се намокрили клоните, скоро ще се разшумят, цялата круша ще се накичи с кичурки бели цветове с жълтичко отвътре и ще заприлича на млада невяста с дантелена риза и бяло було. Г. Караславов, СбСт, 138.
4. Техн. Водна риза (в 1 знач.). Излезе, .., че повечето от декларираните трактори били инвалиди. Кой без риза, кой без бутало, изобщо — брак! А. Гуляшки, МТС, 114. Купих колата .. правих основен ремонт със смяна на колянов вал, ризи и бутала. В. Петров, РСС [еа]. Изработка на нови каросерии, .., на ресори, на ризи и сегменти от центробежно излят чугун. ВН, 1955, бр. 244, 3.
5. Метал. Металическа конструкция във форма на кутия, камера, която огражда металургична пещ и създава възможност за охлаждане на пещта; кесон. През шестдесетте-седемдесетте години на XIX в. бяха приложени три нововъведения, които измениха съществено облика на шахтовите пещи .. Тези нововъведения бяха: охлаждани с вода двойни металически стени — „кесони“ (риза). К. Дойчев, МП (превод), 952.
6. Диал. Кожа, която змията сваля; съблекло. Събираше повет по гората, змийски ризи — с тях обличаше бастуни. Й. Радичков, СР, 17. И миг преди да се свлека подобно змийска риза, / усетих как стената се разплаква с мътни сълзи! Гр. Трифонов, Г [еа].
7. Остар. Обвивката на плода в утробата на майката. Сега и за него турците разправят .., че се е родил с риза, която изсушена носи със себе си като муска. Д. Мантов, ХК, 72. Българите си шушнеха, че Тотю се родил с риза и затова е недосегаем за куршумите. Н. Ферманджиев, РХ, 75. Хаджи Димитър също има съдбата на тези, в чието житие-битие народът търси необичайното. Съществува мълва, че е роден с риза. Вл. Демирев и др., БГЗ, 5. — Тия дни се роди едно дете с риза. Каквото и да залови такъв човек, все за негово щастие излиза. Предсказаха му, че като стане на четиринадесет години, царската дъщеря ще му стане невеста. Д. Стоевски и др., ПБГ (превод) [еа].
◊ Водна риза. Техн. 1. Устройство към двигател с вътрешно горене, което служи за охлаждане чрез циркулация на вода, течност; риза. 2. Водно топлообменно устройство в печка, камина и др., обикн. от метал. Камините с водна риза биха могли да заместят централното парно. Земя, 2008, бр. 205, 14. Печка с водна риза. Спасителна риза. Остар. Спасителна жилетка. Моряци, милосърдни сестри, пътници, облечени в спасителните си ризи, бягаха към задната палуба, .. Нямаше съмнение — бурята е пробила парахода. Г. Белев, КВА, 333. Със спасителна риза лягаме, със спасителна риза ставаме, рани ми излязоха от корка. Не сме моряци ние, не сме... Н. Антонов, ВОМ, 169. Усмирителна риза. Спец. Дреха с много дълги ръкави, които се кръстосват отпред и се връзват на гърба, обикн. използвана в психиатрията за ограничаване на лице при буйстване, епилептични пристъпи и др. Ще го вземат за луд и току-виж му навлекли усмирителна риза. О. Шурбанова, СД [еа]. Неочаквано той се просна по гръб в средата на алеята, започна да рита с крака, а от устата му отново изби пяна. Санитарите дотичаха веднага, сложиха му усмирителна риза. Пл, 2009, кн. 3-4 [еа].
~ Вдигам си / вдигна си ризата на прът. Диал. За жена — започвам да водя разпуснат, безпътен живот. — Според мене да я оставят тая Милка свободна. Защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов .. — Ама как свободна? Да си вдигне ризата на прът ли? Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Вземам / взема (свалям / сваля, свличам / свлека, смъквам / смъкна, събличам / съблека) <и> ризата от гърба на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Вълчан Дуков и човещина! Икона подарява, венци подарява, а на човека ризата от гърба ще вземе. Й. Йовков, Ж 1945, 157. — Абе и тия, и вие все сте един дол дренки — казаха неутралните. — Всеки гледа да ти смъкне ризата от гърба. Ст. Даскалов, БМ, 37. И пак грабежи и злоупотребления, и пак се притискат селяните, и пак им се съблича ризата от гърба. Т. Влайков, Съм. ІІІ, 233. Давам си / дам си и ризата от гърба. Разг. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, проявявам голяма щедрост. — Даваше и ризата от гърба си на другите. П. Тодоров, И I, 46. Българинът е длъжен да дава и хапката от устата си, и ризата от гърба си, за да се прехрани и облече царския аскер. НБ, 1877, бр. 62, 244. Девет братя с една риза. Диал. Използва се за голяма сиромашия. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам, изнасям / изнеса) <на пазара> кирливите ризи на някого. Разг. Показвам открито, пред всички нечестните, мръсните, лошите дела или постъпки на някого; разобличавам. — За противниците ще казват, че те са лоши, .., ще им извадят всички кирливи ризи и ще им изредят и що било, и що не било. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 97. Сега [вестник] „Св. Дума“ излиза веднъж на ден, по-нататък може да почне по два пъти на ден да излиза и да ни изкара кирливите ризи на пазара. Пряп., 1903, бр. 78, 4. Навсякъде, щом разберяха, че е дошъл ревизор, помръкваха, никому не беше приятно да му изкарват .. кирливите ризи. Ст. Даскалов, СЛ, 457. — Ще ти изнеса всички кирливи ризи, да не се правиш на светица. Да знаят нашите управници що за стока си. Кр. Григоров, ПЧ, 121. Изгоря ми ризата на гърба. Диал. Работя непосилно, извънредно много. Кирливите ризи на някого излизат наяве. Разг. Нечестните, мръсните, долните дела и постъпки на някого стават известни на всички. Други [войници], които също минават сега за големи герои, не смеят да отварят дума за това [предателството], защото и техните кирливи ризи ще излязат наяве. В. Нешков, Н, 350. Майките ни на едно слънце са сушили ризите си; моя майка и негова на една река си прали ризите. Диал. Ирон. Не сме близки, не сме никакви роднини. — Все Ставрю! — дръпна се уплашен клисарят. — Иди ти! — Близки сте де — смънка Петелката и се отдръпна назад. — Ба, майките ни на едно слънце са сушили ризите си — отвърна троснато Ставрю. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 19. Надувам се / надуя се като въшка в нова риза. Разг. Ирон. Самозабравям се, държа се надменно, горделиво. Надявам / надяна (слагам / сложа) усмирителна риза на някого. Книж. Успявам да се справя със своеволията на някого, да предприема решителни мерки срещу непозволените или неприемливи действия на някого. Краят на Втората световна война даде големи надежди, че .. човечеството ще открие начин да .. надене усмирителна риза на всички войнолюбци и авантюристи. Д. Кирков, ФС [еа]. Нямам риза на гърба си. Разг. Много съм беден. — Аз съм едно просто момче, риза нямам на гърба си. А. Каралийчев, НЗ, 115. Оставам / остана само с една риза. Разг. Изгубвам всичко, съвсем западам; обеднявам. Пера кирливите ризи на някого. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия на нещо, извършено от другиго, бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, постъпка. Все повече и повече наблягаха на това, дето той се е продал на Прангата, дето се е съгласил да пере неговите кирливи ризи, дето му е станал послушно оръдие. Т. Влайков, Съч. III, 253-254. Показвам си / покажа си кирливите ризи. Разг. Разкривам свои нечестни, лоши, компрометиращи ме дела, постъпки. Споразумяхме се за програмата на вестника и накрая — ето ти! Още не излязъл първият брой, и си показаха кирливите ризи господата! Титли и князе сънуват… Тпу! Ст. Дичев, ЗС II, 362. — Трябва да разбереш, че Адмиралтейството си има своите проблеми. Корупция, прахосничество и екстравагантност. Разбираемо е, че то не желае да показва кирливите си ризи. Г. Накова, ОС (превод) [еа]. Продавам си / продам си и ризата от гърба. Разг. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам. Да ме не оставите без 10 лири, с които да се разплатя и да се върна. .. За моя сметка поне заемете и ми пратете и аз се задължавам да продам и ризата си от гърба и да ги платя. В, 1989, кн. 3, 73. Баща му си продаде и ризата от гърба, за да го издържа в университета. 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Голям пияница е, продава и ризата от гърба си за вино и гуляи. Роден с риза. Който има голям късмет, на когото му върви; щастлив. — Ти разкажи по-добре нещо за себе си.. — Какво да ти кажа, Бояне? Брат ти е роден с риза, както разправят старите хора. М. Грубешлиева, ПИУ, 220. Родил съм се с риза. Много ми върви, много съм щастлив.