РЍЗИК м. Остар. и диал. 1. Късмет. — Хвана ли някоя риба? — Везден се мъча, нищо не хванах. — Айде — му рекъл пътникът, — хвърли веднъж на мой ризик. Нар. прик., БНТв ІХ [еа]. Старата ѝ казала: — Колкото си хубава и румена, толкова си млада и зелена; току си ми била без ризик! Какво седиш тука сама самичка като кукувица, без никого? Нар. прик., СбНУКШ ІV 1973 [еа]. — Нани ми, нани, мъжко дете! / Ти да би ризик имало, / ти не би сирак остало. Нар. пес., Б. Ангелов и др., СИ [еа].
2. Съдба, участ. О ти, който пак ще видиш светлий лик / на слънцето, кажи Дулчину горе, / ако не ще и той такъв ризик, / .. / нек събере оръжия и храни, / та с Новарезци храбро да се бори. К. Величков, Ад (превод), 228.
— От гр. ριζικó.