РЍЗИЦА ж. Умал. от риза; ризка, ризичка, ризле. Скъсаната му кирлива ризица бе отворена широко. Елин Пелин, Съч. ІІ, 73. Детето, .. се изправя, пуска ризицата си и се хваща уплашено за полата на майка си. Ст. Даскалов, СЛ, 28. Те [циганчетата] бяха само по едни сини платнени гащици и по една ризица, разгърдени, боси и гологлави. Ц. Гинчев, ГК, 257. Де го зачу малка мома, / тя излезе по ризица, / по ризица коприняна. Нар. пес., БНТв V [еа]. Молят му се девет баби: — Дай ни, дядо, ризиците. Нар. пес., В. Вълчев, ПХД [еа].