РЍЗКА ж. Умал. от риза; ризица, ризичка, ризле. Едно дете, изправено сред пътя, босоного, само по ризка, .., наблюдава двете рошави врабчета, които правят баня в прахоляка. А. Каралийчев, С, 296. Старата жена намираше сгода да отскочи до града, за да купи това-онова за момчетата. За тях тя бе щедра — купуваше им и палтенца, и ризки, и обущенца, и чорапки. Г. Караславов, ОХ ІV, 10. Неправилно отрязано бретонче, къдрици около врата, къси панталонки и бяла ризка с жабо. Това бях самият аз преди двадесетина години. Р. Балабанов, ТБК, 20. Колко красива изглеждаше жена му тук, пред прашния камион, между босите, облечени само със закърпени ризки деца. Х. Русев, ПС, 66. Не беше отдавна. Само преди няколко години Филип тичаше по ризка и гащички из селските улици. С. Северняк, ИРЕ, 17-18.
◊ Роден с ризка. Който има голям късмет, на когото му върви; щастлив.