РИЗЛЀ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от риза; ризка, ризица, ризичка. В стаята влезе момченце на около четири годинки, с къси панталончета, по бяло ризле, гологлаво. Т. Влайков, Съч. ІІ, 46 — Аз уших вече ризлето — казва нежната съпруга. — А за кого шиеш това ризле? — пита Нено и подмигва значително. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІІ, 1984 [еа].