РЍЗЛИНГ, мн. няма, м. 1. Само ед. Сорт бяло винарско грозде с дребни сочни зеленикавожълти зърна с приятен вкус. Климатът е отличен за отглеждането на каберне, ризлинг. Земя, 2008, бр. 115, 24. Вината от ризлинг обикновено са деликатни и леки. Кап., 2008, бр. 10 [еа].
2. Вино от такова грозде. Отиде до хладилника, извади бутилка ризлинг, наля си и седна срещу мен. Б. Русев, МСД (превод) [еа]. Бялото шардоне ще ви напомни уханието на зрели ябълки, смокини и тропически плодове, а царицата на немските вина — ризлингът — за цитрусови плодове. Тема, 2002, бр. 4 [еа]. Сипи ми чаша ризлинг.
— От нем. Riesling.