РИЗОЍДИ мн., ед. (рядко) ризоѝд м. Бот. Нишковидни кореноподобни образувания у мъхове, лишеи и някои водорасли. Тялото на ламинарията е разчленено. Тя има кореновидни израстъци, наречени ризоиди. С тях тя здраво се прикрепя към дъното. Бтн V и VI кл (превод), 166. Възможността за оцеляване на младо кафяво водорасло се увеличава с 38 пъти, ако то се закрепи на вече съществуващ ризоид, а не директно за скалата. П, 2003, бр. 33 [еа].
— От гр. ῥίζα ‘корен’ + εἴδος ‘вид, външност’.