РИЗО̀Н м. Вид ориз с едри бели зърна. Започна да го отрупва с деликатеси: китайска пилешка супа със сладка царевица, бомбайски тиганици от лещено брашно с ризон. А. Георгиев и др., СС (превод) [еа]. Предпочитам да готвя с ризон, вместо с дребен ориз.

— От гр. ὀρυζών.


Източник: Речник на българския език (онлайн)