РЍКАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от рикам; рев, реване, рикаене. Едни кихаха с шепи на уста — задушено и тъпо, .., трети с крясъка на котешко мяучене, четвърти с рикането на изгладнелия лъв. Ст. Чилингиров, ПЖ, 34. Чува се рикане на лъвчета. Библ. [еа]. Ни едно животно от рикането негово [на магарето] не беше се уплашило. БНТв ХІ [еа]. Рикане на пантера / се счува в твоя смях. Д. Бояджиев, Ст 1996 [еа].