РИКА̀Я, -а̀еш, мин. св. рика̀х, несв., непрех. Остар. Книж. За животно — рева; рикам, рича. Лъвът, разтворил огромна паст, рикаеше от кръвожадно нетърпение да изгълта малките човечета. Ем. Манов, ДСР, 179. — Тъй, вчера едно — днес друго. Не може човек да рикае на едно място като заинатено магаре. Вл. Полянов, БВП, 113. Когато лятно време се зададе градоносен облак или почне да вали град, викат: — Тамо, Джермане, тамо! У пуста гора Олелия, .., дека нема крави да рикая, дека нема псета да лая. Ив. Хаджийски, Избр. съч. ІІ [еа].
— От рус. рыкать.