РИКОШЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рикоширам. Главният Ректор се настани удобно на масата си за билярд. .. Той беше магьосник. Да улучи целта в тази игра за един магьосник не се свеждаше до номера с топката, дето три пъти трябва да обиколи масата. Най-добрият му удар беше .. едно майсторско рикоширане от тавана. М. Христова, МД (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)