РЍКША ж. 1. В някои източни страни — лека двуколка за превозване на пътници, товари, която се тегли от човек. Токио, такава чудновата смесица, такъв невероятен хибрид между Запада и Изтока, .. Пребродил съм го надлъж и нашир, с автомобил, с рикша и пеш. П. Бобев, К, 54. Улиците са задръстени от хора, от движение, от всякакви видове коли, от рикши, теглени от хора. А. Каменова, И, 51. Помня, че когато дойдох тук, бях млад. Наех се в общината да ловя мишки. След това почнах да тегля ръчна рикша. Т. Кюранов, АП, 18.
2. Човек, който тегли такава двуколка. Приветливото лице на рикшата стана строго, сериозно. Ал. Гетман, ВС, 336-337. Беше вече около полунощ и улиците бяха все така пусти, .. Само рикшите със своите велосипедни колички бдяха край тротоарите с надежда да вземат някой закъснял посетител на ресторантите. П. Вежинов, ДМ, 91. Облеклото на тези хора се състоеше само от набедрена превръзка. Повечето бяха рикши. Ек. Мечкова, СМ, 22. Тичат, дишайки тежко, полуголи рикши, които теглят елегантни двуколки. РД, 1950, бр. 181, 4.
3. Вид велосипед с три или четири колела и с широка седалка. Тези велосипеди рикши на три колела можеха да се видят навсякъде. К, 1966, кн. 4, 17. В Южния парк можете да покарате рикша или да наемете колело.
— От яп.