РЍЛКА ж. Диал. 1. Зурла на свиня; рило.

2. Устна; джука, бърна. Има на горната рилка пъпчица. Н. Геров, РБЯ V, 96.

3. Само мн. Ноздри.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.


Източник: Речник на българския език (онлайн)