РЍЛО, мн. рила̀, ср. Диал. Зурла на свиня; рилка. Свинята .. отишла при вола. — Слушай, воле, пусни ме с добром, инак ще подрия с рилото колибата ти и лошо ще стане! Добродушният вол пуснал и нея. Елин Пелин, ПР, 210. Най-характерната особеност на дивата свиня е конусовидната ѝ глава. .., а муцуната завършва с рило. П. Петков, СП, 39. Дивата свиня пак се засили срещу мъжа. .. Зурлата — казваха ѝ рило — задра по лицето му. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Къртицата е дребно бозайниче .. Носът ѝ е удължен като рило. Н. Боев и др., АРЖ [еа].