РЍМА ж. Литер. Съзвучие на думи (от последната ударена гласна) в края на два или повече стиха. — Кажи ми няколко рими на бор — обърна се Дековилков към мене. .. — Двор, зор, взор, мор, мухомор — занареждах аз. Б. Априлов, СбСт, 190. Имах един помощник... Поет! Само с рими приказваше. О. Василев, ЖБ, 195. Мъчел се да измисли рима, но тъй като дотогава не се бил занимавал с подобно нещо в живота си, усилията му останали напразни. Д. Ламбрева, Пр (превод) [еа]. И в Кармен пак събужда се поета: / по цяла нощ е с писане заета, / че пак обзе я сладка страст към рими. Ем. Попдимитров, СР, 122. Аз обичам свойте рими и куплети. Хр. Ясенов, Събр. пр, 72. Стихотворение без рима.
◊ Дактилна рима. Литер. Рима с ударение на третата сричка от края на стиха. Той [Петко Славейков] владее добре римата, която обикновено е кръстосана, женска и мъжка, и обратно, понякога и дактилна. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа]. Женска рима. Литер. Рима с ударение на предпоследната сричка на стиха. Хубав ли е нашият език? .. Той е гъвкав, преливен, .. А поради падането ударенията не на същи слогове на думите той .., обладава богата ритмичност, .. ползува се с безкрайно богатство от рими мъжки и женски и е способен за най-музикален стих. Ив. Вазов, БП, 27-28. Началото на „Стон“ от Яворов раздвоява същността на Аз-а между мъжкото и женското, .. Обхватната рима повтаря по интересен начин това раздвоение, обгръщайки двете вътрешни женски рими (устрелена-ранена) с категоричността на двете мъжки (зов-любов). БЕЛ, 2007, кн. 2 [еа]. Мъжка рима. Литер. Рима с ударение на последната сричка на стиха. Неговата [на Смирненски] стихия е римата: най-често мъжка. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 84. Ясно се забелязва [в стихотворението на Яворов „Маска“] редуването на женска и мъжка рима. Ал. Панов, ТЛ [еа].
— От гр. ῥυϑμός ‘ритъм’ през фр. rime.