РЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Литер. Прил. от рима; римов. Звуковото повторение обхваща три срички при тази римна двойка. БЕЛ, 1999, кн. 4 [еа]. Поетесата разнообразява римната схема — използва кръстосани и обхватни рими. Пл, 2002, кн. 5-6 [еа]. Прието е стихове да се превеждат без спазване на ритъм, рими и римни схеми. Св. Жеков, КК [еа]. Римен речник.