РЍМЛЯНКА ж. 1. Истор. Жена, която живее в Древния Рим. Внезапно тихият поглед на Христа̀ се вдигна от майка му и се спря върху римлянката. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 60. Да се отстрани още св. Павлин Милостиви, който от язичник се превърна в християнин под влияние на жена си — знатна и хубава римлянка. Елин Пелин, Съч. ІV, 16. Бил открит саркофаг с мумия на млада римлянка. К, 1964, кн. 5, 39.

2. Жена, която е родена или живее в гр. Рим, столицата на Италия. С натежало сърце обикалях града и усърдно разглеждах .. Разходих се по „Виа Венето“, където можеха да се видях елегантните римлянки, седнали да пият чай, смесих се с народа горе на Пинчо, правех всичко, което може да се изисква от един турист в Рим. Д. Лазарова, КИ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)