РЍМОКАТОЛЍК, мн. -ци, м. Човек, който изповядва римокатолицизма; католик. — Аз съм римокатолик, но само на книга. Не съм вярващ. Т. Чунтова, ПР (превод) [еа]. — Още не си ми казал наистина ли си свещеник? — Не — доста неохотно отговори Дру. — Но някога бях послушник. — Послушник ли? — изненада се Сол. — Искаш да кажеш като…? — Да, римокатолик. Бях монах. Зл. Христова, МНМ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)