РИМУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от римувам като прил. Литер. Който е с рими. Те бяха неразделни и макар понякога да спореха и да си подхвърляха римувани шеги, никога не се караха. М. Марчевски, ГБ, 172. „Весела мисъл“ наистина започна да излиза. Там има анекдоти, весели приключения, майсторски римувани стихотворения. В. Геновска, ПЮФ, 14. В 1835 г. Кирил Пейчинович си написва епитафия, която бива издълбана върху надгробната му плоча. Тя отбелязва главните моменти от живота на просветителя, изразява примирението му със смъртта. Написана е в римувани стихове. Е. Георгиев, ЛБП, 153. От двете страни на пътя имаше само царевица и от време на време табла с римувани реклами. Ас. Георгиев, НС (превод) [еа]. Римувана поезия.
◊ Римувана проза. Литер. Проза с вмъкнати рими. Веселите приказки в римувана проза разказват за пакостите и приключенията на различни животинки. Разкази за деца в римувана проза.