РИМУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Литер. Отгл. същ. от римувам и от римувам се. Особената музикалност на неговите произведения, .., се постига по различни начини: чрез обикновени рими, чрез римувания на думи в средата на стиха или на думи, които следват непосредствено една след друга. Г. Цанев, СИБЛ, 620.