РЍНОФАРИНГЍТ м. Мед. Възпаление на лигавицата на носоглътката. Той [сладоледът] е вреден и за болни с хронични ринити, ринофарингити. К, 1986, кн. 7, 46.

— От гр. ῥίς, ῥινός ‘нос’ + фарингит.


Източник: Речник на българския език (онлайн)