РО̀БСТВО, мн. -а, ср. 1. Истор. Обществено-икономически отношения, при които основният начин на производство е свързан с експлоатация на труда на роби. Едва робството създало възможност за разделение на труда между земеделието и промишлеността в по-голям мащаб и с това и за разцвета на старогръцкия свят. Г. Михайлов, ИАЛ (превод) [еа]. Псевдомаврикий пък разказва, че славяните .. не познавали робството: „.. оставят на тях [пленниците] да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели“. П. Петров, ОБД [еа].
2. Състояние, положение на роб (в 1 знач.). Варвари от север, .., нахлуха в родината ни. Грабят стадата ни, горят нивите ни, отвличат в робство невестите ни. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. Малцината картагенци, които оцеляват след обсадата и поголовната сеч .., били продадени в робство. А. Дончева-Стаматова, В (превод) [еа]. Според закона, ако някой не заплати в срок своя дълг, .. остава в робство дотогава, докато не заплати дълга си с лихвите. Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа]. И всички робини запяха — / каква им беше песента: / „Де да си Индже да додиш, / от робство да на отървеш“. Нар. пес., М. Дамянов, ЮСС [еа].
3. Положение на държава или народ под чуждо владичество; иго. Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: „Преклонената глава сабя не сече“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. Засягайки въпроса за поробените народности от Македония и Одринско, той [Д. Хаджидимов] изразява твърдата си вяра, че идва краят на тяхното робство. Б. Кастелов, ДХ, 62. Гордата и силна някога българска държава падаше под робството на османските турци. Д. Фучеджиев, Р, 42. Към огнищата, в които все още е мъждеела искрата на народната свяст, трябва да отнесем манастирите — .., чието значение за нашия духовен живот и преди падането на България, и през време на робството, е твърде голямо. Б. Пенев, НБВ, 41. Оцелявали сме в робства и сме се изправяли, ние, българите, жилави и корави, но ще оцелеем ли и сега? В. Люцканова, ВН, 183. Революционният подем, .., след падането на българите под гръцко робство, се е изразил в неочаквано, забележително въстание, за да се смъкне гръцкият хомот. Серд., 1952, кн. 1-2, 147. Византийско робство. Османско робство.
4. С опред. Положение на пълна зависимост, подчиненост и обикн. експлоатация от някого или от нещо на народ, обществена група или отделни лица в някакво отношение, в някаква област. Те [хората] идат от низините на социалното робство, от глада, страданието и бедността. И затова в борбата остават твърди и непоколебими, като стомана. Д. Димов, Т, 225. За грабителските инстинкти на турчина и гърка се загатва в множество пословици, те ясно ни показват, че българинът си е давал сметка за икономическото робство, което го е гнетяло. Б. Пенев, ИНБЛ I [еа]. Цял един малък народ беше въстанал срещу империалистическото робство. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Щом бог е позволил да се слушат „божествените книги“ само на три езика, това означава, че другите езици и народи .. никога не могат да създадат собствена писмена култура на роден език, а са обречени на духовно робство. Д. Петканова, КК [еа]. Културно робство. Политическо робство. Финансово робство. Сексуално робство.