РОБУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Живея, съществувам в робство (във 2 и З знач.). — Няма що да се стори, нали сме паднали в ръцете им роби, ще робуваме. Бог е добър и за нас. М. Кънчев, В, 18. За последен път Ивайло обгърна с поглед мястото на стана .. Гледа татарския стан край морския бряг, дето той и петимата му другари робуваха половин година. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 211. Големи части от българи, словени и траки още робуват и така Византия набира винаги наши сили, за да ги тласка срещу нас. Й. Вълчев, СКН, 114. Ако беше лесно да се извоюва тая свобода, нямаше българският народ да робува петстотин години. Д. Габе, МГ, 190. В едничко сме честити — доживяхме / ний до такива времена, кога / не мрат народи! Борихме се, мряхме, / робувахме — раби сме и сега. К. Христов, Избр. ст, 228.
2. Живея в безправие и подчинение, като полагам тежък, изнурителен труд. Те [баща ми и майка ми] не можеха да понасят насилията на турците и подигравките на гърците над беззащитното българско население, което просто робуваше. Н. Ферманджиев, РХ, 261. Ето, наблизо, покрай бреговете на Сава и Дунав, се труди един народ от орачи, градинари, работници, зидари, .., трудолюбивият весел и юначен сръбски народ. Той робува и гуляе мъката си в кръчмите. Кр. Белев, 3, 99. Днес новите паши не дават на бедния народ да мисли и говори, а само да робува, да дава потта си за тях. Кр. Велков, СБ, 110. В Босна и Херцеговина земята е в ръцете на малцина турски бейове и аги, а селското население няма своя земя. То робува и с труда си обогатява своите господари. НБ, 1876, бр. 36, 217. Сиромашията е враг на чловеческото добруване, тя кара чловека да робува. Й. Груев, СП (превод), 216.
3. Работя някъде или слугувам на някого, като извършвам тежък и обикн. зле заплатен труд. Селяните работят за собствениците. Както у нас работят и робуват на разни бейове и аги. Д. Талев, ПК, 206. Четири месеца ги е слушал, робувал им е, вика се, като измекярин и сега, .., изпъдили го като .. едно куче. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 13. Тя [Станка] мислеше за свекъра си. Каква чиста душа имаше този стар човек, който цял живот е робувал на чужди хора, който никога не е вкусил от сладостите на домашната подреда, защото все е бил по тези проклети воденици. Г. Караславов, ОХ II, 524. Руфет бей, .., направи добро на бедните хора. Те са готови за педя земя цял живот да ти робуват. К. Петканов, ЗлЗ, 70. Крайно беден, той ходеше да робува на селските господари и често оставаше без работа. Ив. Хаджимарчев, ОК, 193. Това не съм работила, каже, ни у бащината си къща, па и тука нечем! Ако съм се оженила, я съм се оженила за мъж, а не съм пошла да робувам. М. Георгиев, Избр. разк., 61.
4. Прен. Със същ. с предл. н а. Поставям се в пълна зависимост, подчинение на някого или на нещо. Длъжен ли съм да робувам цял живот на една жена само защото някога съм я обичал? Др. Асенов, И, 39. Робуват [монасите и свещениците] само на червото си. Ходят от хижа в хижа, гоят се, дори в петък пиянстват. М. Смилова, ДСВ, 201. И се замислих над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Ем. Станев, А, 193. Робувала бе и сама на собствената си непреклонна воля да подчини всичко на своя ум. Д. Талев, ПК, 836.
5. Прен. С предл. н а и същ. като п р е д р а з с ъ д ъ ц и, с х в а щ а н и я, п р и н ц и п и, д о г м и, п р а в и л а, м о р а л и под. Сляпо, безкритично следвам предразсъдъци, схващания, принципи, догми и под. Юго никога не е робувал на принципа „изкуство за изкуството“. Н. Лилиев, Съч. III, 156. За разлика от другите японци на неговата възраст, които се прекланят и робуват на всякакви предразсъдъци и суеверия, Окубо-сан беше напредничав човек с широк житейски опит. Св. Минков, ПК, 4. — А, ти, Горанов, още ли ще робуваш на догматизма? Ст. Марков, ДБ, 261. Пренебрегнала, обаче, една традиция, тя [Султана] робува на еснафския морал и заради тоя морал жертва любимата си дъщеря. Лит XI кл 1964, 336.