РО̀БУШ м. Остар. Рабош. А за да ся измеря по-лесно тая висота [на живака], цевта е закрепена на металический робуш, разделен на пръстие и чръти, или на сантиметри и милиметри. Н. Геров, ИФ, 135. Вие и сами помните, че и нашите братия българи едно време пишеха и режеха своите сметки на робуш. СбС, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)