РОВАНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Китеник, губер, халище. А циганки ѝ думаха: / — Ти, Стоянова майчице, / снахи върла душманко! / Имаме биле омразно, ала го скъпо даваме: / за една шепа жълтици и един китен рованик. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. Послала му мека постеля, / със рованик го завила / и легна Никола, та заспа. Нар. пес., М. Арнаудов, БМНП I [еа]. Моя е годеник най-личен, / колата му е покрита / със моя китен рованик. Нар. пес., СбНУ XXIX, 13.
— Други форми: р о в е н ѝ к, р у в е н ѝ к.