РОВЍНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, осеяно с изровени от порой ровове, долчинки; ровище, ровиняк. Печеше ужасно. Ян Бибиян и Калчо се задушиха от тая суха топлина, която идеше и отгоре, и от напечените скали, камънаци и ровинища. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа].