РОВЍНКА ж. Умал. от ровина. Ладунка подскачаше от ровинка на ровинка, заобикаляше обраслите в буйна трева празни дупки от залесяването. В. Ченков, НД, 19. Мястото представляваше малка ровинка, заобиколена отвсякъде от пропаст. Н. Хайтов, ПГ, 52. Вечерта се виждам сред петнайсетина души, налягали на голо бърдо в една ровинка. В. Андреев, УБ, 34. Слънцето се показа и огря ровинката. Ем. Станев, ЯГ, 50.