РО̀ВЪК, -вка, -вко, мн. -вки, прил. 1. За яйце — който е варен по-малко време и не е втвърден; рохък. Счупило се у джоба ми едно яйце, па се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече. М. Георгиев, Избр. разк., 109. — Мамо, искам яйцата да ги оставим ровки. По-сладко ям, когато гозбата е малко нещо водничка. К. Петканов, ЗлЗ, 140. Един луничав ръждивокос англичанин, .. също като мене е зает с ровкото яйце и .. така се е наклонил над масата, сякаш се готви да изгребе яйцето. Б. Райнов, ТНИ [еа].
2. Диал. За почва, земя, пръст, сняг — рохкав. На коленете на панталоните му стояха големи петна от мокра земя, по която бяха лепнали треви, като че е коленичвал на някоя мека и ровка почва. Ив. Вазов, Съч. IX, 185. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Т. Влайков, Съч. III, 324. Препуснаха, затънаха в ровка угар и спряха да починат. К. Петканов, ЗлЗ, 218. Всяка пръст .. има си особени свойства .. А освен тях, всяка пръст има и .. вънкашни свойства, сиреч, може да бъде ровка, сипкава или гъста. Й. Груев, Лет., 1872, 240.
3. Остар. Полутечен; роен1. Целините са носят и плуват връз вътрешни средулек на земята, който е още разтопен или на ровка течливост. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 28.
◊ Като ровко яйце. Разг. 1. В съчет. с г л е д а м, к р е п я, п а з я и под. С голяма грижа, старание (гледам, крепя, пазя и под. някого), обикн. поради крехкото му, разклатено здраве. 2. В съчет. със с ъ м, с т а в а м и под. Болнав, с разклатено здраве (съм, ставам). Кикиридков нареди да гледат ранения като ровко яйце, да го коткат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 312.