РОГ, ро̀гът, ро̀га, мн. рога̀, (остар.) ро̀гове и (диал.) рогѝ, след числ. ро̀га и (остар.) ро̀гове, м. 1. С мн. рога̀, (остар.) ро̀гове и (диал.) рогѝ. Всеки един от двата твърди, заострени и обикн. разклонени израстъка на главата на някои тревопасни животни (главно при мъжките представители). В края на гората нашите приятели срещнаха сърните .. Бащата пристъпяше много гордо с вирната глава .. На главата си имаше красиви заострени рога, които стояха там като корона. Ем. Станев, ПЕГ, 107-108. Тя скокна и загони да хване един бял рунест овен с къси вити рогове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. Биволът .. се размърда и разскача, почна да сумти и да фучи, наведе глава и захвана да удря една от стените с яките си рога. Елин Пелин, Съч. ІV, 145. Английският професор .. смята, че рогата на козела и вероятно на другите рогати животни изпълняват и терморегулираща функция. К, 1967, кн. 4, 42. Човек се хваща за езика, а говедото — за рогата. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 204. На бодлива крава, Бог рога не дава. Погов. // Всеки един от тези израстъци, отделени от главата на убитото животно и използвани обикн. за украса. Стаята беше кръгла, стените — покрити с кожи и еленови рога, навред бяха разпилени оръжия и примки за лов. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. На изгнилите колове стърчаха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Някои слагаха на лицето си череп от конска глава, други привързваха на челото си волски рога, накичваха шапките си със соколови пера и какво ли не. Кр. Григоров, ОНУ, 95. // Част от такива израстъци, използвана като материал за изработване на различни изделия. Сега в послушните пръсти на съсредоточения в работата си майстор пред очите ти се ражда от стомана, дърво, рог, кост, .., един нож. Ив. Коларов, Е, 7. От кожата на теле се изработва така наречената телешка кожа, .., от роговете се правят различни дребни неща, гребенчета, чирени за ножове и др. К. Смирнов, З, 101. Всеки лапландец носи в торбичката си, .., лъжица от рог и ножчето си. П. Р. Славейков, СК, 70.
2. С мн. рога̀ и (остар.) ро̀гове. Всеки един от късите, твърди и заострени израстъци на главата на митични, библейски или фантастични същества (дяволи, сатири и под.). Дошъл е дявол да ни изкушава и подмамва, но е облякъл ангелски одежди, лицето си е преправил и гласът му е сладък, кротък, а рогата му се виждат, ей такива големи. Д. Талев, ЖС, 279. Двата рога, които се виждат на главата му [на Мойсей], стърчат като един символ на посланието, към което е устремена непобедимата енергия на духа му. Това е знак, сложен там от самия Божи пръст. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 132. Чудовището било облечено в червена дреха, .., на лицето му безобразна маска с дълъг нос и със свински зъби, на главата му три рогове с различни величини. З. Стоянов, ХБ, 117. Видях аз тогава в лицето Звяра със седемте глави и десетте рога на Св. Йоан Богослов, а на челото му пишеше зло. Ст. Загорчинов, ДП, 388.
3. С мн. рога̀ и (диал.) рогѝ. Всеки един от подобните по форма израстъци на главата на някои дребни животни (охлюви, бръмбари рогачи и др.). Децата му викат: „Охлю-Бохлю, покажи си рогата“ .. А той всъщност си показва очите. М. Ботунски, РД I [еа]. Момчето му каза, че не го е страх от охлюв. — Как да не те е страх, бе! — учуди се селянинът. — Знаеш ли какви роги има! Й. Радичков, ГП, 28. И сети охлювът как властно / космата става му снагата, / и сети как уши му раснат / и твърди стават му рогата. Хр. Радевски, Б, 51.
4. Прен. Обикн. ед. Получена при удар малка подутина на главата. След кратко мълчание той запипа издутината по челото си и каза: — Е, .. мож ли ми излекува рога? Ив. Хаджимарчев, ОК, 404.
5. С мн. ро̀гове. Използван в миналото съд за вино или за съхраняване на барут, изработен от такъв животински израстък. Вечерта княз Светослав сбра войводи на пир. Те се стълпиха на голямото тържище сред Преславец .., мъкнеха кошове с грозде и разливаха стара медовина с дълги рогове по земята. Н. Райнов, КЦ, 136. Мустакати, брадясали.., с торбички за куршумите и рогове за барута, те .. се усмихваха. Ст. Дичев ЗС І, 483. Кат са тъкми Гатю, / .. / барут си пресипва / у два черни рога. Нар. пес., СбНУ VІ, 65.
6. С мн. ро̀гове. Музикален инструмент с форма на извита тръба с разширяващ се край, с който се издава силен еднообразен звук, използван обикн. в миналото за сигнализиране на нещо. Ханът нямаше сабя. На кръста му — само една кама с верижка, а на презрамка — сребърен ловджийски рог. Й. Вълчев, СКН, 485. По едно време, много далеч, се чу някаква тръба. Отговори и друга тръба, като че ловци си предаваха нещо със своите рогове. Й. Радичков, НД, 249. Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци. О. Василев, ЗЗ, 83. Трамвайджията наду рога си — трамвайджиите носеха рогове, с които възвестяваха тръгването на трамвая. Д. Спространов, С, 272. Но кога се там съзирва / козлодуйски бряг, / в парахода рог изсвирва, / развя се байрак. Ив. Вазов, Съч. І, 24.
7. С мн. ро̀гове. Всеки един от зъбците на вила или вилица. Кучето .., изръмжа, стрелна се към нападателката .. Но роговете на желязната вила дълбоко се забиха в търбуха му. Ст. Марков, ДБ, 396. — Вилицата има четири рога. Аз по-добре си върша работата с петопръстницата. Кр. Григоров, ТГ, 10.
8. С мн. рога̀. Диал. Остра и извита част, обикн. дръжка на някои предмети. Той [Васил] се държи за рогата на самара, самарът скърца, магарето пъшка в жегата. Д. Вълев, 3, 113. И като се прекръсти, залови с едната ръка края на косилото — с другата изгладения рог, поставен по средата му, па замахна с косата от дясно към ляво. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 11.
9. С мн. ро̀гове. Всеки един от двата остри края на непълната луна (в първата и последната четвърт от нейните фази). Вън беше тъмно, тесните криви улички едвам се осветяваха от бледия зрак на младия месец, който се бе надвесил на залез, вирнал остри рогове, като лъснат ятаган над тая поробена земя. Д. Талев, ЖС, 434. Спрях се и изгледах планината: там облаците се бяха раздвоили и между тях надничаше златният рог на месечината. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 19-20. Па седеа [двама млади], оратиа, / доде слънце зайдом зайде, / месечина рог зададе, / звезди небо обсипаа. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 171.
10. С мн. ро̀гове. Диал. Заострена крайна част на предмет; връх1, рогул. Удари ся о рога на собата и го изкърти. Н. Геров, РБЯ V, 82. // Диал. Край на дреха, кърпа и под. Гледаше той към един кафезлия прозорец .. На този прозорец беше Анка .. За да го увери, че е там .., тя подаде рога на едно бяло джевре през кафеза. Ц. Гинчев, ГК, 182. Стиснал роговете на абата, чувствам как почвам полека да се хлъзгам надолу. Т. Влайков, Пр І, 290.
11. С мн. ро̀гове. Остар. Геом. Връх1 (в 6 знач.). Българският език, ако и да си няма сичките [научни думи] като за наука геометрия, но пак и откъм нея страна не е докрай немотен, .. Ний ще забележим няколко от тях думи, те са: кът, .., рог, клин .., спица и др. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 4-5. То [дъното] има на средата дупка Д, покрита с триъгленик АБВ .., и на трите рогове прикован. Н. Геров, ИФ, 147. Земете сега .. един дебел клин от стъкло с три страни и три рога, па го турете пред зарята [светлината] и щете видите, че зарята проминува и на другата страна, но съвсем другояче. Лет., 1871, 103.
12. Диал. Ъгъл в стая, помещение и под.; кът, кьоше, рогул. В рога (кьоше), .., стоеше един добре облечен господин, и разгледваше. ИГ (превод), 107. Кумите отишли в житниците .. Котката си наловила мишки и като се наяла, колкото щяла, отишла на други рог. Т. Икономов, ЧПГ, 56. Седнал в рога до собата. Н. Геров, РБЯ V, 82. Тогива казали айдуците: — Они заспаю, девойчитията, айде да диримо пари! Копали у тоя рог, у оня рог, и намерили жълтици. Нар. прик., СбНУ XLIV, 460.
◊ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, навирам / навра, натиквам / натикам, натъпквам / натъпча) в кози рог някого. Разг.; Навкарвам / навкарам в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Младен с нетърпение чакаше новия избор и готвеше се за сериозна борба .. Прангата ли? Ще го вкара той него в кози рог. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 243. Ядосан, той се отдръпна от тях и се изстъпи срещу майка си: — Бихме ги, мамо .. Бой, бой .. в кози рог ги натъпкахме турчолята! — заразправя той на майка си. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 138. Изправям / изправя рогата (роговете) на някого. Обикн. св. Диал. С големи мъки, с бой, със сила накарвам някого да се отучи от нещо лошо, да се вразуми, да постъпва както трябва. Изсипвам / изсипя <от, из, с> рога на изобилието. Книж. Давам на някого нещо в много голямо количество, щедро. Когато майка ми изсипва върху мен рога на изобилието на своята любов, аз получавам синини от това. Зл. Теохаров, ОФС (превод) [еа]. Там на няколкостотин метра в тази пещера [пещерата Алистрати в Северна Гърция], ако има Господ, а ако не — природата, е изсипвал с рога на изобилието подземни красоти, изсипвал, изсипвал .. нещо невероятно. Върх., 2007, кн. 7-8 [еа]. Изсипва се / изсипе се рогът на изобилието; изсипвам се / изсипя се (изливам се / излея се) <като, сякаш> от рог<а> на изобилието. Книж. За някакви блага, за нещо ценно — бивам предлаган, предоставен в много голямо количество. Най-после един от мъжете не изтрая и подаде на сервитьора малко по-друг знак, след който върху масата се изсипа рогът на изобилието. Салати, ордьоври, ракии, водки — едно от друго по-апетитни. Черемухин, ТБ, 32. Ами като се озовахме на пазара .. сред свирня и олелия, .. И плодове, плодове. Рогът на изобилието и тази година се беше изсипал у нас. Н. Стефанова, ЖД, 1967, кн. 7, 1. Имам рога. Разг. За мъж — жена ми ми изневерява. Лудньо като влязъл в излека, взел да вика: — Попадийо, има ли попа рога? Нар. прик., СбНУ VІІІ, 185. Кам ги роговете. Диал. Подигр. Какво толкова спечели, каква облага имаш? Кога<то> на коня израснат (пораснат) рогове; когато коня пусне рога. Диал. Ирон. Никога. — Каймакаминът няма да отиде при хайдутите — колебливо подзе Махмуд бей. — Бъзлив е, нали? — и Мито Ковано се усмихна с лукавите си очички. — Ще иде, кога на коня израснат рогове! А. Христофоров, А, 347. — Няма да се оставя аз на дъртия Крушка — ободряваше се сам Малък Крушко. — На куковден ще ме подмени той! Кога израснат на коня рогове, тогава ще види той председателско място! Б. Обретенов, С, 22. Навирвам / навиря рога<та> си. Разг. Проявявам непокорство, своеволие. Дай му хляб в ръцете, прибери го като свой и ето го сега навирил е рогата си. Кр. Велков, СБ, 71. Болшевиките разбъркаха сметките на тия богаташи и затова английските и американските управници пак са навирили рога. Г. Караславов, Избр. съч. X, 106. Не съм нито на кравата опашката, ни на бика рогата. Диал. Не съм нито последен, нито пръв. Онзи (ония) с рогата. За означаване на дявола или на други зли сили. — А кой е дяволът? Не е ли онзи с рогата, който дебне из тъмния лабиринт на продажните ни души? Ег, 2004, бр. 95 [еа]. — Стори ми се, че ме извика. — Викат те ония с рогата — сопна му се отец Игнатий и почна да чете. Елин Пелин, Съч. ІІ, 140. Отишла (ходила) камилата за рога, че си дошла (че се върнала) без уши. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че някой в претенциите си да постигне (да има) нещо по-голямо загубва и това, което е постигнал (имал). Показвам си / покажа си рогата; показвам / покажа рогата си. Разг.; Показвам си / покажа си рогите (роговете). Остар. Проявявам лошите страни, черти на характера си, които засягат околните и които дотогава са били скрити, неизвестни за тях. Когато избягаха от града с двата големи куфара, тя веднага показа рогата си, като му постави ултиматум да заминат за София. К. Калчев, СТ, 131. Той никого не уволни. А тоя още първия ден си показа рогата. М. Марчевски, П, 207. Прикривам / прикрия рогата на дявола. Не говоря откровено, не съм искрен; извъртам. Растат ми рога. Разг. 1. Подкрепата, защитата от страна на някого ме поощрява да продължавам да се държа лошо, да върша безобразия. 2. Разг. За мъж — жена ми ми изневерява. Рога (рогове) ще изкарам; рога ще покарам. Диал. Ирон. Обикн. във 2 и З л. Нищо няма да постигна, да спечеля, няма да имам никаква особена придобивка, полза от нещо. — Кое ще сечеш? — допълнително запита леля .. — Крушата, кое. .. — Какво ще ти се придаде, като я отсечеш? Рога ще покараш. Г. Краев, СбСт, 134. Рог на изобилието. Книж. Много голямо богатство или голямо количество от някакви блага, от нещо ценно. Всичко се доставяше с военни транспортни самолети, в контейнери .. За такъв рог на изобилието .. не бях си и помислял .. Какво разнообразие на пресни и екзотични плодове и зеленчуци, безалкохолни напитки и какво ли не. Н 55, 2007, бр. 26 [еа]. Вързопчета, кесии, шишенца, .., гаванки — това беше истински рог на изобилието. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 176. Сипвам / сипя (наливам / налея) катран в рогата на някого. Диал. Карам се на някого, мъмря го, коря го за нещо. Не е той човек, а подлец на подлеците. Той тебе ще ти налее катран в рогата. Тъй да помниш. И ще се отрече от тебе. В. Геновска, СГ, 509. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна, поставям / поставя, окачвам (окачам) / окача) рога на някого. Разг. 1. За омъжена жена — изневерявам на съпруга си. Вместо примерна домакиня блондинката ходела цяло лято разголена и често слагала рога на съпруга си. Тема, 2010, бр. 13 [еа]. — Хайде, .., бъди откровена, признай си. Кажи туряла ли си му рога? .. Тя мълчеше обидена, както всички жени се обиждат при подобно обвинение. Д. Бабев, БА (превод) [еа]. 2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. — Мъжът, който си играеше със съпругата ти. — Играел? — безизразно попита Максимилиан .. Виктор окончателно изгуби контрол над себе си. — Мъжът, който ти сложи рога! А. Христов, СО (превод) [еа]. Слагат (турят, поставят, окачват) ми рога. Разг. За женен мъж — бивам мамен от съпругата си, която ми изневерява. Изобщо, идеална съпруга. Не се отличава с интелект, значи няма да го превъзхожда .. Не блести с красота, значи няма голям риск да му окачат рога. Б. Райнов, ЧЛ [еа]. Никому не е приятно да открие, че са му слагали рога, но някак си по-търпимо е, като знаеш, че женицата ти го е направила с някой, да кажем, доцент! Ч. Шинов, ПВ, 85. С рогата напред. Разг. Твърдо, безкомпромисно, без отстъпване от изразена позиция, започнато действие. „Упорита съм и винаги действам с рогата напред“, казва учителката. С, 2004, бр. 3968 [еа]. Строшавам / строша (счупвам / счупя) на дявола рогата. Обикн. в св. Превъзмогвам в себе си омраза, вражда или лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или склонявам да се помиря с някого. — Слушай, Божиле, защо не си подхванете ръцете с Драго, че да строшите на дявола рогата. Н. Хайтов, ПЗ, 75. Строшавам / строша (счупвам / счупя) рогата някому. Диал. Накарвам някого да стане покорен, смирен. — Стига обира хората! И тъй като Червеняков беше погледнал съвсем случайно към него и дори не беше го забелязал, дядо Моско се разсърди и му извика: — Аз ще ти счупя рогата, тебе! Й. Йовков, ВАХ, 83. Тъмно като в рог. Разг. Извънредно много, непрогледно тъмно. Илийко се премести към вратата, надзърна през пролуката, но нищо не видя — в предверието беше тъмно като в рог. Ст. Чилингиров, ПЖ, 115. А беше тъмно като в рог. Не се виждаше нищо. Опипвайки стените на галерията, ние се върнахме на мястото, където бяха изпопадали камъните. С, 1954, кн. 3, 102. Търговец на свински рогове. Диал. Ирон. Безделник, празноскитащ. Хващам / хвана (улавям / уловя, връзвам / вържа) бика за рогата. Разг. Справям се с някакво положение, овладявам положението, като се насочвам към най-важното. И хем мислеше, че .. е прав, защото предпазливостта е майка на всички добродетели, хем му се струваше, че понякога той напразно се страхува и предпочита да изчаква, вместо да хване бика за рогата. А. Дончев, СВС, 53. — Да запретваме ръкави и да улавяме бика за рогата. — Той протегна ръката си. — Ела! Няма да е чак толкова ужасно. Й. Лишкова, ВГ (превод) [еа]. Хващам / хвана (улавям / уловя, връзвам / вържа) дявола за рогата. Разг. Действам решително и енергично, като се справям с най-главното и най-трудното, най-опасното. — Кажи му, че няма да се махнем оттука, докато не ни пусне децата. — Сега ще хвана дявола за рогата — закани се баба Тонка и тръгна със заптието. Г. Караиванов, ЮМ, 57.