РОГА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от рогач1 (в 1 знач.). На другия ден той повикал един месар да заколи рогача. Рогачът .. почнал да се моли: — .. Ей сега ще ида на реката да си сръбна бистра водица и пак ще си дойда. Тогава нека ме заколят .. Рогачето се затекло надолу. А. Каралийчев, БНП ІІ [еа]. Малките рогачета почти от всичките видове имат една хубава кожа, шарена, на капчици. ИЗ 1874-1881, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)