РОГО̀ЖА ж. Остар. Рогозка (в 1 знач.); рогожина, рогоз, рогозина. По тялото на отшелника мина болезнена тръпка, той се надигна от рогожата. Й. Попов, ИЖП, 72. Само господарите и жените са крият в своите колиби, които са направени от плат и които са покрити с кожи и с рогожи. Знан., 1875, бр. 12, 181. Необходимостта, за да поддържа човек тялото си, ги накарала [отшелниците] да са занимават с каква-годе промишленост, да плетат рогожи или кошове. С, 1872, бр. 34, 270-271. Най-старата и едничка постеля .. била рогожата, дело на самата домакиня. Нар. прик., СбНУ XLII, 32.