РОДЍЛКА ж. Жена, която току-що или наскоро е родила. С малкото кресливо гостенче, което, повито в пеленки, лежеше до отслабналата родилка, отново сякаш огря ясно слънце над целия дом. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 267. Биляна беше още родилка и спеше в отделна стая с детето си. Д. Талев, С ІІ, 50. На четвъртия ден Християния се яви за малко. Беше бледа и омаломощена от тридневните мъки. И пак я вкараха в одайчето на родилката. Бащата пуснаха само да надзърне, да види отрока си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 84. Милка притискаше малкия Александър до лицето си, не се уморяваше да му сочи, че това е татко, и се страхуваше да срещне погледите на другите родилки, защото знаеше, че ще открие в очите им завист. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 140. Подпрял чадър на стола, сложил каскет на коляно, съпругът седеше до леглото на родилката и двамата си говореха тихо. Б. Болгар, Б, 92. // Жена, която ражда. — Какво, какво става? Ще ражда ли? Лошо ли ѝ е? От слънцето ще да е! .. — започнаха да се питат натрупалите се край тях, като надничаха един през друг към пребледнялата и губеща сили родилка. Д. Ангелов, ЖС, 456. Като че ли оживя нещо в тялото на Ния — не детето ѝ, което отдавна беше живо в нея, а тая болка, и родилката я усещаше как се приближава. Д. Талев, ПК, 783. От този час за родилката се почна една .. верига от .. страдания, .. които продължаваха през целия следващ ден. Г. Райчев, Избр. съч. І, 148. ● Обр. Там изгоряха селата и пеят бесилките, / вятърът стене над пустите ниви сега, / конници идат и плаче земята родилката, / сякаш че плаче и пее и иде смъртта. Н. Фурнаджиев, ПВ, 3.