РОДЍНА ж. 1. Страната, в която някой е роден, откъдето произлизат предците му или където е отрасъл; отечество, татковина. Мисля, че не би ми било възможно да живея далеко от България, че бих бил най-злочестият човек, ако ме биха осъдили на изгнание. Но аз ще видя пак родината и всичко близко, що съм оставил там. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. Голямата, непоправимата загуба е .. за онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 57. В душите ни блестеше светла безгранична радост, радостта на хора, които след дълго отсъствие се връщат в родината си. П. Михайлов, МП, 20. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш! Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Д. Дебелянов, С 1936, 42. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. // Територия, страна, населявана от даден народ; отечество. Култура след миграция и завоюване на нова родина. Заселването на славяни и прабългари на юг от Долен Дунав е последната вълна на Великото преселение на народите, започнало в 376 г. с оттеглянето на племената от готския съюз на запад под натиска на хуните. Р. Рашев, БЕК [еа]. В периода на заселването си на Балканския полуостров славяните се намирали в процес на разпадане на своя първобитнообщинен строй. В новата си родина славянските племена били вече не родови, а териториални обединения. Кр. Миятев, АСБ, 27.

2. Място, територия, откъдето произлиза и обикн. откъдето се е разселила някаква общност от хора (народ, племе и под.); прародина, праотечество. Всичко това дава право и основание да се приеме, че обичая да се издълбават надписи прабългарите са донесли от родината си при Кубан. Следователно те са дошли на Балканския полуостров с известни писмени традиции. В. Бешевлиев, ПЕП, 170. Ние още не знаем къде е родината на траките, не знаем от къде и кога почва движението им на юг и на изток. Ив. Раев, ИСС І (превод) [еа]. Тук, в Тракия и Илирия, е била родината на хуните според него [Прокоп]. Г. Ценов, КБ, 32.

3. Прен. Място, откъдето произлиза или където е възникнало нещо. Било когато дири да изтъкне, че глаголицата е дело на Константин-Кирил, било когато сочи родината на най-ранния славянски книжовен език, Шафарик чертае пътищата, по които се отправя старобългарската филология. Е. Георгиев, ЛБП, 284. Майка ми е американка, но баща ми е българин. Неговата страна е родина .. на богомилството, това кътче на земята, където блесна първата искра на хуманизма. П. Бобев, К, 64. Стара Гърция е родина на театъра и драмата. Ист. V кл, 106. Родината на валса е Виена. Пеене V кл, 86. България е родината на славянската писменост. ЗБ, 2008, бр. 29, 7. Родината на това дърво са земите на остров Океания. К, 1967, кн. 7, 14. Родината на лалето е Азия. Δ Южна Америка е родината на домата.

4. Остар. Родно място. Аз неведнъж изявих желание да ся учреди правилно училище, по примера на европейските, в моята родина, .. Габрово. П. Р. Славейков, ГУ, 3. Подир [смъртта на Априлов] сичката сума .. остава в банката вечно, в полза на учебното заведение на родината ми, Габрово. ЗВЕ, 3. Близо до Охрида е Струга, родина на .. двама братя Миладинови. С. Бобчев, ПОС (превод), 86.


Източник: Речник на българския език (онлайн)