РОДЍТЕЛКА ж. 1. Разг. Майка (в 1-3 знач.). — Вие сте вероятно родителката на госпожица Пиронска? Б. Балабанов, Избр п ІІ, 11. Повечето хора знаят, че с брат ми си приличаме като две капки вода. Впрочем и самата ни родителка, мисля си, трудно би ни различавала. 3. Попов, ЗС, 9. Осемнадесети [октомври] — родена майка ми .. родителката си почетох с гърбаво мъхнато кактусче. М. Абаджиев, ЛХ, 31. — Защо е на момичето учение? .. За туй ли, като стане мома, да хване да се люби с писма? Като че ли ще момува до века и няма, .., да се ожени и сетне да бъде майка, родителка, възпитателка и къщовница. Т, 1881, кн. 2, 18. ● Обр. Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка — личната свобода. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68.
2. Диал. Родилка. Катраницата се туря при родителката, за да я пази от навяци. Д. Маринов, НВРО [еа].