РОДЍТЕЛНИЦА ж. Остар. и диал. Родителка (в 1 знач.), майка. Николчо бил воведен в християнското стадо, както видяхме вече от разказа на самата родителница, от поп Ивана Славеят. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 18. „Неговият ум не е дозрял дотам, щото да разбере нашите действия“, говорят множество родители и родителници, когато виждат и сами, че техните действия излизат из кръга на приличието. Знан., 1875, бр. 9, 140. — Братя мои, — каза им той, — аз ви повиках да поговорим за нашата родителница. С. Радулов, ГМП (превод), 34. ● Обр. Мъдрите, обаче, и добросърдечни жени, обградени от срамежливостта си като в непристъпна крепост, никога не подигат шум около себе си, .. Таквизи жени са родителници на сичко добро и прекрасно нещо на този свят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 52-53.