РОДОПЧА̀НИН, мн. родопча̀ни, м. Човек, който е роден или живее в Родопите, планина на територията на Южна България и Гърция; родопец. — Не знам дали съм френски благородник, който си спомня, че е бил в Родопите, или съм родопчанин, който си спомня, че е живял във Франция. А. Дончев, ВР, 203. — Горе, към Лудото езеро, ще видим и елени, ..! — поведе ги дребничкият родопчанин. Ст. Даскалов, ЕС, 176-177. Всеки искаше да види как омразният ромеец ще отлепи крака от земята, която толкова години беше тъпкал и грабил. На смърт се събираха родопчаните, а гората кънтеше от веселба като при невиждан досега празник. О. Василев, ЗЗ, 122. — Жребеца отстъпвам на Ахмед Али, родопчанина. Г. Манов, КД, 144. Усещаш изведнъж човека в планината и планината у човека. Те стават едно и също, като стари другари и побратими, неразделни в неволите. А такъв е родопчанинът: сродник на планината. Ст. Станчев, НР, 80.