РОДОПЧА̀НКА ж. Жена, която е родена или живее в Родопите, планина на територията на Южна България и Гърция. Родопчанките са умеели да се кичат, но едновременно с това те знаели да тъкат ленени, конопени и вълнени тъкани. Н. Хайтов, ШГ, 107. Родопчанката е изобщо хубава, ала най-хубава е тя в Ахъчелебийско. А измежду всички села в Ахъчелебийско, навярно Райково е дало най-много и най-съвършени хубавици. БР, 1931, кн. 4-5, 125. Тъжни са повечето родопски песни .. Момичетата пеят и пеят с любов, а родопчанките са гласовити, умеят да изтръгнат от песента всичко. Отеч., 1978, кн. 19, 21. Цяла зима, па и лете, родпчанката работи и с труд си тя доста поддържа поминъка на семейството си. С. Шишков, ЖБ, 25.