РОДО̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Родопчанче. Ей го дърваря, кара добичетата, а щерчето му, кацнало над дърветата му като щъркелче в гнездо. Едно такова малко, белолико родопче, като зайче. Ст. Станчев, НР, 80.
