РОДОСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до родословие. Момчето се казваше Белчо и живееше в Габровската махалица Драгоманите. Дядо му също се казваше Белчо, както това е прието, за да не се прекъсва родословната верига на имената и на живота. Н. Тодоров, МИ, 87. — Кой сте вие? — Аз съм Шиник глава .. — А защо Шиник глава? .. — Защото прапрадядо ми, прадядо, дядо и баща ми са били все Шиник глава — отвърна гласът в стила на съвременното родословно изследване. Д. Дублев, ПП, 24-25. Всички породи птици съвсем не са се появили внезапно. Тяхната родословна история е дълга и интересна. Ст. Дончев, ПНД, 7. Вече кръстоносците имали и родословни основания за своите претенции. РН, 1910, кн. 8-9, 210. Марко Поло не ни е разказал в „Книгата“ си нищо за своята младост. Дошлите до нас родословни и други документи обаче ни дават достатъчно сведения за нея. К, 1963, кн. 1, 42. Родословни записи.
◊ Родословна книга. Зоотехн. Регистър, воден от развъдна организация, в който се вписват чистопородните разплодни животни с цел да се удостоверят произходът, продуктивността и развъдната им стойност, като се посочват всички известни техни родственици по възходяща линия. Родословната книга съдържа главен и допълнителен раздел. Главният раздел може да съдържа подраздели, в които се вписват животни със сходни продуктивни качества. ДВ, 2007, бр. 66, 150. Родословно дърво. Спец. Графично изображение на родословие във вид на разклонено дърво (за род, биологичен вид, група езици и др.); генеалогично дърво. Видните римляни окачвали портретите на своите деди и като означавали чрез линии съответните родови връзки, съставяли по този начин цели родословни дървета. Хр. Ковачевски, СК, 34. Върху западната фасада [в църквата] отвън е било нарисувано родословното дърво на Асеневци. Ст. Михайлов, БС, 200.