РО̀ДСТВЕНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е в кръвно, брачно или др. родство с някого; роднина, сродник. Чувствах се дома си, между свои, между родственици. Н. Попфилипов, РЛ, 7. Местният градоначалник .. искаше да настани на неговата служба свой родственик от село. П. Спасов, ХлХ, 251. Привързаността между родственици не беше рядка по онова време, макар жаждата за власт и богатство да бе вече надвила у мнозина знатни родната кръв, но за обичта между двамата братовчеди се знаеше вече и говореше. А. Дончев, СВС, 110. — Ще се разсипете, момчета! — казваше старецът на родствениците си. — Цял ден работите, а после ергенлък... Й. Гешев, ВТ, 10. Спомням си с какво нежелание вкусих от месото на оная сърна, и то от страх да не би отказът да подбие мъжкото ми достойнство пред толкова родственици от двата пола. А. Христофоров, О, 62. Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик. Знан., 1875, бр. 18, 276.
2. Животински или растителен вид, при който има близост, генетично сходство с друг въз основа на общ произход. Рибата ветроход е най-близък родственик на рибата меч. Прилича на нея и по външния си вид — дълго тяло и преминаваща в „меч“ глава. Д. Богданов, ТА, 51. Някои видове крокодили и птици (най-близките родственици на динозаврите) се събират в групи след излюпването на яйцата. NG, 2006, бр. 6, 23. Косатката спада към групата на зъбатите китове. Тя е близък родственик на делфините, към чието семейство се числи. К, 1967, кн. 7, 6. Патладжанът, който принадлежи към семейство Картофови, т. е. е близък родственик на картофите и доматите, в наши дни е един от най-разпространените в света зеленчуци. ЖДн, 2013, бр. 63, 16.
3. Прен. Нещо, което е сходно с друго, има общи особености, свойства, признаци с друго. След половин час четиримата седяха на сандъци около паянтовата маса, в мазето потракваше някаква машина — ако се съдеше по звуците, близък родственик на изобретението на Уат. Ю. Стойнов, В (превод) [еа]. Притежаваме вече българско хайку. В същото време другата жанрова форма — най-близкият родственик на хайку поезията — хайбунът, е все още почти неизвестен у нас — не само на читателската аудитория, но и на голяма част от поетите. ЛВ, 2007, бр. 36 [еа].