РО̀ЕН1, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Остар. Течен; ровък. Органическите естествени тела се разделят на: а) животни и б) растения. Те са составени от ройни и меки или пък от ройни, меки и корави основни вещества. В. Берон, ЕИ, 4. То [тялото водород] ся не намира само и свободно в естеството, но са среща сложно с други, с които составлява ройни и твърди тела. Ч, 1870, бр. 5, 154.
РО̀ЕН2, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Диал. 1. За вино — руен (в З знач.). Пих един два пъти от сладкия шербет, който заместя ройното вино между турците. З. Стоянов, ЗБВ І, 378. И ща само в дъбрава, / на росничка морава, / да имам за дружинка / тези, още триминка, / .. / и либе, сладкопойно, / да черпи вино ройно. С. Зафиров и др., БГ, 32. — Пръва чаша ройно вино, / зарад здраве домакину, / да се чукнем отведнъж, / като за приятел наш. Й. Груев, Г, 27. Че ги е Малю посъбрал / наедно да вечеруват / си руно агне, печено, / ройно вино червено. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 31.
2. За коса, плитки и под. — гъст (в 1 знач.). — Ала имам снажка, / ройни ми плитки, / ах, имам, аго, имам. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 20.
3. За кон — буен, бърз. Та го йозеха хубава Яна, / та га качиха на ройна коня. Нар. пес., СбСтВ, 212. — Ке да дойде Радеш, добър юнак, / ке те качи на ройната коня, / ке те занесе Радешеви двори. Нар. пес., СбСтВ, 222-223.