РОЗОВЀЯ, -ѐеш, мин. св. розовя̀х, прич. мин. деят. розовя̀л, -а, -о, мн. розовѐли, несв., непрех. 1. Придобивам розов цвят или розова окраска, обагрям се в розово; порозовявам, зарозовявам. Варосаното минаре на джамията започваше да розовее от залязващото слънце. Д. Талев, ПК, 128. В параходите кондензаторните тръбички, охлаждани с морска вода, с времето розовеят, а по-късно и силно почервеняват. Св. Райчева, К, 21. Фелдфебелът школник разголваше дрехите на преследвания, за да видят войниците къде точно са попаднали куршумите .. Водата край брега розовееше. И пясъкът розовееше, наливаше се с кръв. Й. Радичков, ГП, 48. Ниско в дерето е паднал Альоша .. От кръвта му розовее ручеят. З. Сребров, Избр. разк., 101. // За облаци, небе или нещо, огряно от слаби слънчеви лъчи, обикн. при изгрев или залез — обагрям се от розова светлина. Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира „Света Троица“ скалите още розовееха от последните зари на залеза. В. Геновска, СГ, 322. Хоризонтът розовееше от сиянието на утрото. Б. Несторов, АР, 185. Слънцето не бе изскочило на хоризонта, а крайчетата на малките облачета вече розовееха. Ив. Мартинов, ПМ, 123. Горе, навръх небето, облачетата още розовеят и отраженията им блестят тук-там по ситните тъмносини гънки на морската далечност. П. Славински, ПЗ, 153.
2. За човек или лицето на човек — придобивам розов, румен цвят в резултат на силни чувства, възбуда, вълнение; поруменявам. Коска ту бледнеела, ту розовеела и с израз на безкрайна благодарност се притискала до актрисата. Ст. Грудев, ББ, 52. Той се засрами от себе си, бледото му лице започна да розовее. Б. Несторов, СР, 240.
3. Изпъквам, откроявам се, отличавам се с розовия си цвят; розовея се. Ябълковият цвят розовееше върху черните клони, а пъпките на избуялите божури всеки миг можеха да се разпукнат. М. Грубешлиева, ГР, 163. Едни [череши] преливаха в тъмночервено, дори стигаха да черно, други розовееха. Кр. Григоров, ПЧ, 127. По склоновете на хълмовете розовееха като нежни килими дългите гюлови градини. П. Вежинов, НС, 230. Лицето му беше опърлено от слънцето и вятъра и носът му розовееше обелен. Кл. Цачев, СШ, 189. В тази гора живееха много сърни, но една от тях се отличаваше от всички .. От малките черни копитца до върховете на острите ѝ уши всеки косъм беше чисто бял, като захар, и в тази неестествена белота розовееха само влажната ѝ муцунка и много големите ѝ прозрачни очи. Д. Цончев, ОТ, 156. Андрей извърна лице и погледна стената .. На бузата му розовееше драскотина. А. Наковски, БС, 62.
4. За плодове, зеленчуци и др. — придобивам розов цвят като признак за начало на зреене. Розовееха последните домати. Малката мушмула до зида беше отрупана с плодове. К. Колев, ТЕ, 112. Едри, заоблени и гладкокори, вече започнали да розовеят, доматите отрупваха привързаните за колове стръкове. Ст. Марков, ДБ, 210. Черешите вече розовеят, скоро ще можем да ги берем.
РОЗОВЀЯ СЕ несв., непрех. Розовея (в З знач.). В стръмното каменисто дворче .. весело се розовееше разкошно цъфналата праскова. Т. Харманджиев, КЕД, 30.