РОЗОВИНА̀, мн. няма, ж. 1. Наситен розов до червен цвят или отблясък. Най-после бурята като че ли попремина .. Потеглих бавно по стръмнината .. Розовината още повече се усили, червеникави изглеждаха дори ниските брезови горички, които растяха по планинския склон. П. Вежинов, СП, 7. Той се спря пред един от сводестите прозорци и се загледа навън. Захождащото слънце багреше с розовина насрещните хълмове. А. Гуляшки, ЗВ, 97. Зимно утро .. Небето зад камбанарията се налива с розовина — искрящо и бистро като чаша с вино. Ц. Лачева, СА, 91. На изток хоризонтът се покрива с лека розовина. Л. Стоянов, Х, 90. Над гористите вериги, заобиколили котловината, дето се белееше градът, се разпукваше зората. Там небето сияеше в радостна копринено мека розовина. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 159.
2. Розов цвят на кожата, обикн. на лицето; руменина. Виждах розовината на лицето ѝ, от погледа ми .. не убягваше дори полюшването на косите ѝ. А. Наковски, БС, 155. Той забеляза розовината по прозрачната кожица на скулите ѝ и съчувствено я погледна в очите. — Да, неприятни са есенните мъгли в София. Х. Русев, ПЗ, 118. Радомир не мръдна, не се поклони. Гледаше царя и се мъчеше да разбере промяната у него. По бледите му страни се плъзна едва видима розовина. М. Смилова, ДСВ, 67.