РОЗОВОБУ̀ЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има розови, румени бузи, обикн. признак за добро здраве; розовобуз, руменобузест, руменобуз. Младият розовобузест поручик пооправи униформата си и се огледа. В този подранил летен ден — беше едва началото на май — тихата белградска уличка преживяваше своето делнично ежедневие. Ц. Родев, И [еа]. Марина подаде талончето си, едната жена — розовобузеста, с лисича муцунка — го взе, подаде ѝ овързано с канап кашонче и пъхна под канапа листчето с поръчките. Фак., 2003, кн. 2-3 [еа].