РО̀ЗОВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с наситен розов2 до червен цвят. На масата имаше една голяма черупка от морски охлюв — вътре розовочервена, а по краищата красиво накъдрена. М. Кремен, СС, 126. Прахът се застоя във въздуха и прашинките му, .., се разстилаха като розовочервена мъгла. Д. Спространов, С, 142. Слънцето се показа розовочервено над Лозенската планина. Ламар, ПР, 86. Цветовете на слеза, розовочервени с по-тъмни жилки, са разположени в пазвите на листата. А. Бойчинов, ПХ, 29. Чистата мед е розовочервен метал със силен метален блясък. Хим. VІІ кл, 1965, 66.